Факти за модата - част 3

Модата е пряко свързана с индустрията, факт. И често се е случвало в годините назад производителите да използват вещества, които слабо познават. Вещества, които, оказва се, могат да разболяват и дори да убиват.

Изобщо увлеченията по модата се свързват с много рискове. Също така, в стремежа си към екстравагантност и оригиналност, често хората са се превръщали в истински жертви. 

Отровно зелено. Наистина отровно

През Викторианската епоха било модерно жените да носят зелени рокли. Този цвят по онова време обаче трудно се постигал. В крайна сметка бил изнамерен начин, като химически се смесят арсеник с калиий в разтвор на меден витриол. Резултатът бил чудесен. С „малката подробност”, че реално дрехите всъщност били отровни.

И докато дамите, които ги носели, изпитвали лек дискомфорт като обриви и гадене, то шивачките били истинските жертви. Отравянето при тях водело до силно главоболие, объркване,диария, увреждане на тъканите и дори смърт.

Освен при направата на дрехи, отровната смес се използвала и за боядисване на изкуствени цветя, които били популярен моден аксесоар. Дамите ги закачвали по роклите, шапките и косите си.

Радиоактивна мода

В началото на 20-ти век радият, открит от носителката на Нобелова награда Мария Кюри, се счита за вълнуващо и абсолютно безвредно откритие. Производителите дълго време го влагат в множество продукти от бита, сред които гримове, детски играчки и бои. За съжаление, късно се разбира за тежките последствия, които може да има върху организма.

Емблематичен и трагичен е случаят с по-късно наречените „радиеви момичета” от няколко фабрики за часовници в САЩ. Те оцветяват циферблатите на часовниците с радиева боя, за да светят ефектно в тъмното. Дори се забавляват, като го поставят вместо лак върху ноктите си и върху косите си. И заплащат със здравето си за това. А някои и с животите си. Радият е изключително радиоактивен и вдишването му причинява сериозно отравяне и уврежда костите, зъбите и тъканите. 

Убийствени модни тенденции и в древността 

Жените в Древна Гърция и Рим в миналото се разкрасявали с всякакви отровни козметични продукти. Те избелват лицата си с олово, депилират се с арсен и за червило върху устните си използват цинобър –  токсично съединение, съдържащо живак.

Красота, която взима жертви

Може би сте чували за „лотосовите крака” в Китай. Ужасяваща от съвременна гледна точка традиция жените да се стремят да имат миниатюрни стъпала, превърнати във фетиш.  10-сантиметровото ходило се постигало с жестоко пристягане  и деформиране от ранна детска възраст.

Жените не сваляли от краката си специални островърхи обувки, почти не можели да стъпват, походката им била странна и нестабилна, но това се считало за прекрасно и привлекателно. В крайна сметка, освен болките и неудобствата, се стигало до сериозни инфекции, ампутации и дори смърт. 

Дрехи или окови?

Още една, меко казано, странна модна тенденция от периода преди Първата световна война. Макар и за кратко, в хит се превръщат дълги и прилепнали поли, които са силно стегнати около глезените. Дамите, които ги носят, почти не могат да пристъпват и едва ли не са принудени да подскачат или да накуцват с малки стъпки, подобно на оковани в букаи като впрегатни животни.

Тези „спъващи” поли причиняват не само неудобство, но се стига и до нелепи инциденти и дори смъртни случаи заради невъзможността дамите да пресекат улицата бързо например.

Освен това тези модни експерименти създавали твърде секси силует, който бил толкова шокиращ, че бил осъден от папата, който нарекъл дрехите „скандални и развращаващи“.

Луди шапки. И шапкари.

Шапкаря, по-известен като Лудия шапкар, е емблематичен образ от любимата на всички ни „Алиса в Страната на чудесата”. Дали „луд” случайно хрумва на Луис Карол и изобщо откъде идва изразът „луд като шапкар”, използван от много по-рано? Всъщност причината е съвсем прозаична и може би няма нищо метафорично.

През 18-19 век за направата на филц за шапки от заешка и боброва кожа се използвал живачен нитрат. Това бил сравнително евтин начин, който правел кожата гладка и нежна и добре прилепваща за твърдия плат. Живакът обаче причинявал сериозни здравословни проблеми на шапкарите, а донякъде и на тези, които насели техните шапки.

Натравянето предизвиквало тремор, парализа, проблеми с говора, емоционална нестабилност и халюцинации. Нищо чудно, че се мнозина изследователи свързват лудостта и превъзбудата в образа на Шапкаря именно с тези симптоми.

В крайна сметка в САЩ използването на живак в производството на филц е забранено в началото на 40-те години.

Да, модата понякога може да ни убие, дори и в пряк смисъл. Поне го е правела някога, както сте се убедили от статията ни. И въпреки че днес индустрията е напреднала и в производствените процеси има много по-сериозен контрол, добре е да имаме едно наум.

Затова, ние от GANG, държим изключително на качеството на облеклата, с които работим, и правим постоянен строг подбор на доставчици, партньори и материали. Така че, ако търсите нещо максимално естествено и проверено, можете да го откриете в нашия онлайн магазин  или във всичките ни физически магазини в страната. 

Очакваме ви!