И вие ли имате този ритуал – прибиране на летните дрехи? И естествено, изваждане на есенно-зимните. Използваме думата „ритуал”, защото за нас тези моменти са особени, пълни с носталгия по лятото, по топлите вечери и горещите плажове. Всяко преминаване отново на дрехите през ръцете е сякаш погалване от вятъра, усмивка или намигване. Всяко сгъване е едно „до скоро”, с обещание за още по-добри моменти. И благодарност за вярната служба. Ето я любимата лятна синя рокля, лека като перце, ето я и тази на цветята, с която събирахме погледите. Сгъваме ленените панталони с въздишка, после слагаме за малко жълтата шапка с периферията и намигаме на себе си в огледалото. Ехххх! Стана ни приключенско за момент…
На снимката е Криси, която е неизменна част от визията на Gang.
Списъкът ще стане дълъг и ще се отнесем съвсем.
Но като истински жени, веднага се замисляме за онзи, другия списък, който винаги е по-важният и ни кара да прехапваме устни в закана към самите себе си – а именно Списъкът на дрехите, които не успяхме да си купим това лято. Нали няма нужда да си признаваме колко нескончаем е този въображаем лист, в който все не успяваме да отметнем със „закупено” това, което ни се иска? И всяка година трупаме още и още. Така е, дрехите никога не са ни достатъчно. И никога няма да се примирим с това. Затова и сега, леко мърморейки, пристъпваме към нещата, които силно подозираме, че и вие не сте си купили през отминалия сезон.
Снимка на любима наша клиентка и моден блогър Ани Пройчева.
Колко пъти я гледах на витрината, колко пъти си казвах, ето, имам парите, влизам, поемам си въздух и даже няма да я меря, ще изстрелям бързо на продавача моя номер и ще я грабна за 30 секунди! После ще си се усмихвам сама по улиците. А вкъщи ще събера всички възможни огледала за критичен оглед. И отговорът ще е Да! Е, добре, поне догодина ще е така със сигурност.
Все не успявах да ѝ намеря мястото сред „моите неща”. Гледах я онлайн, знаех, с кои обувки ще ми се върже перфектно. Представях си я със светлите ми дънки и… дотам. Не стигнах до нея, а така ми се искаше да имам нещо леко, сладурско и закачливо, небрежно…
Красивата ни Ани, която е не само професоналист, но и изглежда ослепително в дрехите на Gang.
Не знам за кое да ме е яд повече. Че не свалих тези проклети килограми или че не спря да ми пука за тях. И това, че едва влизах в тези проклети и ужасно привлекателни панталони, трябваше да ме разколебае ли? Не ги взех. И едва ли ще намеря точно същите. Веднага в списъка за следващата година!
Не си харесвам раменете. Прекалено съм слаба. Трябва да потренирам още малко. Ръцете ми май са отпуснати. Без тен няма да ми отива. Ще си го купя след морето. Трябваше ли да си измислям толкова доводи? Истината е, че потникът беше уникален. И беше точно за мен. Жалко!
Нашата прекрасна Дарина, която е част от екипа ни и зад кадър.
Харесах си я някъде в интернет, после я издирвах по магазините и когато най-сетне я открих случайно, приоритетите ми бяха други. Най-мразя, когато някоя дреха или аксесоар си пропусне момента. И за какво ми беше това двоумене!
Защото мъжът ми за пореден път изстреля репликата „Само такива нямаме вкъщи”. И най-лошото е, че успя да ме уцели и да се откажа. Поправка, да го отложа. Все пак последната дума имаме ние, жените.
Да спрем ли дотук? Или да се поизмъчваме още? Да, списъкът наистина е по-дълъг, отколкото си мислим, когато го започваме. И не, не става въпрос за презадоволяване и капризи. Говорим си за онези моменти, в които сякаш взехме от себе си, леко се пренебрегнахме, махнахме с ръка – нека е за по-натам. Но по-натам понякога е най-измамната клопка, в която влизаме. Да поживеем някога, някога да се чувстваме красиви в някоя страхотна рокля, някога да се разходим боси по брега. А сега? Пак да затворим кутията на летните спомени с усещането за нещо недоправено? Обещаваме си да не правим повече така. Дори да звучим като малките деца и сами да не си вярваме. Но не е ли по-добре тъкмо като тях да се протягаме и да улавяме всеки момент? Тук и сега.
Нашият най-слънчев и секси модел Вики.
Тук и сега е моментът да ви напомним за новата ни колекция, за да не си правим списъци за отминали моменти, а да купуваме още закачалки. За идеите, които сме направили реалност.
До скоро и се пазете!
